Аминокиселините служат като естествени хелатори, свързвайки се с основни минерали като желязо, цинк и манган и улеснявайки усвояването им от корените на растенията. Този процес на хелатиране предотвратява задържането на хранителни вещества в почвата, често срещан проблем при конвенционалните торове, като гарантира, че растенията получават балансирано снабдяване с микроелементи. Например, глицинът и глутаминовата киселина подобряват усвояването на калций и магнезий, които са от решаващо значение за фотосинтезата и развитието на плодовете. Чрез повишаване на ефективността на използване на хранителните вещества (NUE), аминокиселинните торове намаляват необходимостта от прекомерни химически вложения, намалявайки разходите и минимизирайки замърсяването на околната среда.